Възходът на аматьора

сп. Мениджър - 24 стр.
Възходът на аматьора

Ивайло ДИЧЕВ

Новите комуникационни технологии позволяват на всеки да пише, да снима, да публикува научни теории без санкцията на каквато и да било институция
АМАТЬОРЪТ ОТДАВНА Е спътник на модерната епоха. През осемнайсети век той е най-често аристократ, който няма защо да мисли за насъщния и може свободно да се отдаде на литературата, географията или да превърне салона си в музейна сбирка. Във века на техническата революция се масовизира и аматьорството. Вземете живописта: в предните епохи производството на бои и платна е професионална тайна, майсторите на Ренесанса не само гениално рисуват, но и гениално стриват и омесват боите си. Техническият прогрес ще промени това. През деветнайсети век по магазините започват да продават готови рисувални пособия, откъдето всяка скучаеща млада дама се превръща в потенциален живописец аматьор. Двайсети век още по-мощно масовизира любителството във всички сфери на живота - едни гледат на него като на своеобразно допълнение към образованието, други го естетизират и противопоставят революционно на старата култура. Особено важно е аматьорството за левите, които виждат в него възникването на автентична култура на работническата класа, противопоставена на буржоазната. Веднъж взели властта, комунистите отприщват аматьорската стихия. Защото социализмът търси да подкопае позициите не само на така наречената буржоазия, но и на професионалистите, интелектуалците, специалистите. Масите нахлуват в културата, започват да дават мнение за изкуството ("Гледай каква цапаница - че и аз мога да го нарисувам това!"), разобличават генетиката, пишат колективни писма до вестниците, играят хора по площадите. Разбира се, всичко това е направлявано отгоре, но увлечението е искрено. От "художниците самоуци" през 40-те, през масовизирането на самодейността, колективните обсъждания и осъждания, клубовете за ТНТМ, рационализаторите и дори движението "направи си сам" в ход е грандиозна подмяна на интелигенцията с една внушителна прослойка полуобразовани, полута-лантливи народни интелигенти, готови да практикуват културния ритуал, без да създават проблеми. Продукцията им, така да се каже, запушва канала и всяко сериозно начинание в сферата изначално е удавено в идеологическа плява. С укрепването на режима започва бавен процес на репрофесионализа-ция, своеобразен завършек на която е възникването на елитарния, езотеричен кръг около Людмила Живкова, своеобразен контрапункт на "народа". Уж всичко това беше свършило и ето че днес сме изправени пред един нов изблик на аматьоризъм, този път вдъхновяван не от партията, а от новите комуникационни технологии, които позволяват на всеки да пише, да снима, да публикува научни теории без санкцията на каквато и да било институция. Вземете блоговете. Вече дори не е ясно колко са те по света, вероятно няколкостотин милиона, ако се имат предвид неанглийските, както и личните пространства в социалните мрежи. Огромната част от тях нямат повече от няколко читатели и се изоставят от авторите си след два-три постинга и все пак феноменът е удивителен: една значителна част от образованите ни съчовеци искат да бъдат писатели, журналисти или мислители в свободното си време. Те смятат, че това не са професии, че всеки може, стига да иска. При това, за разлика от предишните самодейци, блогърите вече нямат модели на подражание сред официалната йерархия -те най-често се затварят в собствените си мрежи не защото презират авторите професионалисти, а защото сред океана от информация просто вече нямат време за тях. Мотивациите им са най-разнообразни. На едната страна е чистият виртуален нарцисизъм на подрастващите, които споделят различни трепети. На друга са граждански мотивираните, които безкористно посвещават време и енергия да разкрият някакво безобразие, да изнесат някаква информация, да се преборят за някаква кауза. На трета са професионалисти, които споделят безкористно знания, да кажем за компютри и програми. Четвърти печелят или мечтаят да печелят от трафика през блога си, като се професионализират и в този смисъл действат като еднолични търговци. Но персонажът на блогъра стои в публичното пространство хомогенен и непротиворечив - това е свободният човек, отхвърлил институционалните рамки, аматьорът. Според търсачката на блогове "Тех-норати" само една трета от анкетираните вярват на блогърите по-малко, отколкото на информационни агенции и вестници, а над половината смятат, че трябва те да бъдат третирани наравно с журналистите. И ако аматьорското писане все пак е отдавна проиграно от културата в епистоларните жанрове и личните дневници, техниката позволява днес любителят да навлезе в съвършено нови пространства. Кой можеше да си представи преди двайсет години феномен като You Tube (и локалните му вариации като Vbox7) c многозначителния девиз broadcast yourself*? Тази глобална аматьорска телевизия (или може би кино? конферентна зала?) започна неусетно да налага цяла нова визуална естетика, основана върху евтината камера, недодялания монтаж, хиленето пред обектива, т.е. все неща, които внушават, че става дума за "истински неща". И в порнографията има такъв жанр, аматьорски снимки, където жените са грозновати, мъжете - несръчни, кадрите - зле композирани. Внушава ви се, че надниквате през ключалката, че открадвате нещо, което не е предназначено за вас. По подобен начин глобалната порнография на You Tube възбужда с усещането за реалност: виждаш едни истински хора, слушаш техните истински глупости. Може би сме се уморили от все по-съвършените инсценировки на съвременните медии. Впрочем в You Tube или платформата за споделяне на снимки Flikr е видима най-важната граница пред аматьорството, авторското право: изрично условие е образът да е твой и ти да го предоставяш безвъзмездно за ползване. Аматьорът по определение не се бори за авторско право, доколкото първата му цел е някой да го забележи - когато почне да печели от труда си, той става професионалист. Това ни дава ключ към възхода на любителството днес: той се вписва в грандиозната битка между авторско право и свободно споделяне, която бушува в Мрежата. Интересът към аматьорските текстове, снимки, идеи е продиктуван от установяващата се необратимо нагласа за това, че културата трябва да е достъпна без пари, че достъпът е право, не просто стока. Те - Холивуд, "Майкрософт", Министерството на културата - искат да плащаме за всеки килобайт; ние пък ще им обърнем гръб, ще се интересуваме от аматьорите, които дават нещата си безкористно. На другата страна на барикадата е експертната идеология, която се установи у нас през 90-те години. Експертът - това беше десният отговор на по-раншния ляв интелектуалец, който си пъхаше носа там, където не му е работата. Експертът, така да се каже, доброволно стеснява гражданския си хоризонт, изказва се само по теми, по които е свръхкомпетентен, като по-общите въпроси от граждански или философски характер оставя на художествените лица. И ето ви нов обрат: остър завой към масово аматьорство. Някакви хора почват свободно да се изказват за смисъла на живота и накъде отива светът и тези хора не са непременно леви, даже напротив. Получил се е един странен ляво-десен синкретизъм. Експертното начало е преминало в познанието на техниката - знаеш как първи да си направиш блог, как да ъплоудваш видео. Сякаш техническата компетентност замества съдържателната. Днес Мрежата прелива от мнения - онези, които официалната преса в последните десетилетия постепенно изтласка, за да не замърсяват неутралната информация. И ето че мненията се завръщат – вече не като уводна статия на първа страница, а като стотици милиони постинги всеки ден, по целия свят. Политическата коректност санкционира обиди, стереотипи, предубеждения - те се връщат с удвоена сила в глобалната самодейност. Такива парадокси. Разбира се, тук не можем да подминем и социополитическата причина за творческата активност на виртуалните маси. Нараства недоверието към елитите - апатично и аполитично у нас, регионално и общностно в Америка, обляно в кръв в Близкия изток. Защо е така - това тепърва трябва да разберем. Във всеки случай старите форми на легитимация не работят; трудно е да обосновеш това, че един ще говори, друг ще слуша, че един ще нарежда, друг ще прави. Възходът на аматьоризма изразява тази променена ситуация - феномен като Music idol, където милиони сушат аматьори, идентифицират се с тях, предпочитат ги пред професионалните певци, е показателен (тук безкористността на аматьоризма, разбира се, е изкористена, продава ни се като стока, но това е друга тема). Зрителят е престанал да се фасцинира от майсторството на виртуоза, неповторимия глас, таланта, образованието, дългогодишната вярност на идеи и стилове. Интересен е станал човекът от народа, с когото можем да се идентифицираме - напук на специализацията, напук на тягостната цивилизация, която ни е докарала дотук. Освен това, когато достатъчно много хора гласуват за един аматьор, компютърът автоматично го прехвърля при професионалистите, нали така!

неделя, 3 август 2008 04:10:41