Запазената марка струва луди пари

Банкер - 42 стр.
Запазената марка струва луди пари



Бутилката на Соса Cola или нахапаната ябълка на Apple са познати по целия свят. Запазените им марки имат невероятна цена. Знакът на Coca-Cola например струва 58 млрд. долара! Световният рекорд пък принадлежи на Google - стойността на неговата марка се изчислява на повече от 86 млрд. долара! По-нататък в списъка на най-скъпите марки се нареждат General Electric, Microsoft, Coca Cola и China Mobile. Всъщност China Mobile не е особено известна извън Китай. Но и фактът, че клиентелата й в Поднебесната империя наброява 392 млн. души, е повече от достатъчен - марката на China Mobile е два пъти по-скъпа от тази на концерна Disney.
Цитираните данни са от обширно изследване, извършено по поръчка на американската фирма Millward Brown. Целта на изследването бе да се разкрие в каква степен запазената марка допринася за печалбите и оценката на компанията, която я притежава. Наред с това то поднася и други любопитни констатации. Така например изследването не само потвърждава господството на американските фирми в световната икономика, но и индикира появата на нов могъщ играч, какъвто несъмнено е Китай. Някои, общовзето, неизвестни зад граница китайски марки, са вече значително по-скъпи от знаците на много западни концерни. Чувал ли е някой за ICBC? Това е китайска банка, оценявана от международните анализатори като марка по-високо от American Express, Louis Vuitton или Pepsi.
Класацията на най-скъпите марки показва (и това, разбира се, не е никаква изненада), че сега в световната икономика лидират три континента - Северна Америка, Европа и Азия. Списъкът на стоте най-скъпи фирмени символи включва 52 американски, 34 европейски, 11 азиатски, две канадски и една руска компания (GSM-onepaтора MTS). От европейските марки само Nokia влиза в първата десетка. В класацията по вид на дейността от първите сто фирми в нея 28 функционират в технологичния отрасъл и 26 във финансовата сфера. Останалите 46 действат в модната индустрия (Nike, Н&М, Zara), пивоварството (Budweiser, Bud Light, Heineken), автомобилостроенето (Toyota, BMW, Porsche) и бутилирането на минерална вода (Evian, Perrier, Aquafina). Пак в същия списък са големите мрежи от заведения за бърза закуска и кафенета (McDonald's, Starbucks, Subway), фирми за производство на предмети на лукса (Louis Vuitton, Hermes, Gucci) и на алкохолни напитки (Smirnoff, Bacardi, Jose Cuervo).
Най-бързо набъбват цените на марките от сектора на високите технологии. Само през миналата година знакът на канадския производител на клетъчни телефони Blackberry скочи с 390 процента. Тези на Apple и Amazon също поскъпнаха значително.
Интересен парадокс е и това, че революцията в информационно-комуникационния сектор от една страна повишава стойността на марките, но от друга носи сериозни загуби на фирмите - заради имитации, фалшификации и т.н. Уникалните характеристики на часовниците Rolex, да речем, ги правят особено желани, но заедно с
това изкушават мнозина да си купят менте-часовник от първия срещнат уличен търговец. Междувременно правителствата по света все по-трудно защитават правата на собствениците на запазени марки и патенти. Всеки ден на пазара се изливат реки от имитации на продукти от всички отрасли - от музикалните артикули до големогабаритните съоръжения. Разбира се, много по-лесно е да направиш менте памучна фланелка на Nike, отколкото лаптоп на Apple. A всичко това само потвърждава предсказанията, че в бъдеще марката ще бъде защитавана доста по-ефективно от уникалните, трудни да имитиране технологии, отколкото от държавните администрации. Това означава, че инженерите и учените ще гарантират запазените марки далеч по-добре от чиновниците и юристите, специализирани в областта на авторското право.
събота, 9 август 2008 04:46:32