Добрите дела не са скрита реклама

п. Мениджър - 114 стр.
Добрите дела не са скрита реклама

Радослава ГАНОЗОВА, мениджър корпоративни комуникации в "Актавис"

Необходим е дебат и воля за промяна на чл. 77 от Закона за радио и телевизия
БЯХ ПРОВОКИРАНА да напиша този текст от статията на Десислава Бошнакова "Злото куче на новинарските емисии" в миналия брой на "Мениджър". В нея тя ясно и категорично се обявява против чл. 77 от Закона за радио и телевизия, в който се казва, че скритата реклама е забранена. Този злополучен член поставя в изключително трудна ситуация както електронните медии в България,така и нас, пиар практиците. Аз също като г-жа Бошнакова не съм юрист, моята сила е другаде. И вместо да се съсредоточа върху това едно събитие да бъде организирано и проведено по най-професионалния начин и да произведе наистина ценна новина, се фокусирам върху това по какъв начин тази наша новина да влезе в електронните медии въпреки въпросния член. Но проблемът не засяга само пиарите. Била съм свидетел как телевизионен оператор се чуди по какъв начин да снима определено събитие, без в кадър да попаднат допълнителните материали и лога на спонсорите. Ставала съм свидетел и на радиокореспонденция, в която журналистката спомена името на нашата компания като основен спонсор на проекта само веднъж, много внимателно, и каза след това: "Нека ме глобят. Това, че давате близо 150 хил. лв. за добро дело, хората трябва да го знаят". За мен този чл. 77 поставя и компаниите, и медиите, и журналистите в абсурдна ситуация. Напълно съм съгласна с твърдението, че към момента "добрите новини не са новини". В "Актавис" вече имаме този опит. Когато реализираме нашите големи социални проекти, в електронните медии името на компанията ни винаги се спестява на аудиторията. Но когато, поради журналистическа грешка, бяхме въвлечени в отрицателните новини, името ни беше цитирано няколко пъти в ефир, направено бе интервю с един от нашите мениджъри. Къде е истината тогава? Трябва ли българският бизнес да провокира само лоши новини, защото по този начин ще намери място в медиите? Не ми се иска даже да си го помислям, ако това наистина е тенденцията у нас. По време на връчването на годишните награди на Българския дарителски форум се запознах с една американска журналистка. Споменах, че градинката между Народното събрание и Софийския университет се поддържа със спонсорството на "Актавис", и тя беше много впечатлена от това. После ме попита: "Сигурно много широко се отразява тази прекрасна инициатива", а аз споделих за прословутия Закон за радио и телевизия и ограниченията, които той налага именно в чл. 77. Тя беше изумена. "В Америка подобни благородни инициативи са на особена почит в медиите и те им отделят специално внимание. Просто не мога да повярвам, че у вас една част от закона спира подобни новини! Как хората ще узнаят, че точно вашата компания е отделила средства за това?" Въпроси, на които отговорих кратко и ясно: "Такъв е законът". На следващия ден Дарителският форум беше организирал среща с българските медии, на които журналистката сподели ситуацията, която бяхме обсъждали, но и от медиите получи същия отговор. И за тях чл. 77 беше факторът, с който изцяло се съобразяват, за да не бъдат санкционирани. Десислава Бошнакова цитира много примери за новини, далече от "злото куче", но аз бих искала да споделя само два от моята практика, които ще потвърдят съгласието ми с нейната позиция, че чл. 77 или неговото тълкувание наистина пречи на медиите и на комуникационните практици да си вършим работата. "фармацевтична компания дари на община X медикаменти на стойност над 20 хил. лв. ... Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на фармацевтичната компания, получава поздравителен адрес от кмета на общината." Вие разбрахте ли коя е компанията? Знаете ли, че на българския пазар представителствата на фармацевтични компании са близо 100? Звъннах на главния редактор на медията да му благодаря за вниманието и в хода на разговора започнахме да се шегуваме, че за да бъдем в рамките на закона и все пак да направим така, че хората наистина да знаят коя е тази компания, организирала и отделила нужните медикаменти, можем да започнем новината така: "фармацевтична компания, чието име започва с буквата А и завършва с буквата С (защото има няколко с начална буква А), дари...". Колкото и да ви изглежда смешно и абсурдно, май добрите новини ще се отразяват по този начин. И ако съм успяла да предизвикам усмивка у вас, то вторият пример по-скоро ще ви натьжи. Преди време ми се обадиха от една телевизия, за да ме уведомят, че нашето лого е стояло почти през цялото време в кадър в телевизионния материал от наше събитие. Ето защо, за да бъде отразена новината по споменатата телевизия, трябва да си платим. Ситуацията наистина е абсурдна и поставя нашата съвместна работа на съвсем друга плоскост. Именно ограниченията на чл. 77 водят до подобни непрофесионални, абсурдни и нелепи ситуации. От една страна, имиджът на медията се срива тотално в очите на пиар практиците, а редовните зрители на телевизията така и няма да научат новината, че храм-паметникът във Варна вече разполага с рампа за хора с увреждания и "пътят към храма" вече е отворен и за тези хора, които са в изключително неравностойно положение. И че за да може тази рампа да е факт, една фармацевтична компания е отделила от своя ресурс близо 150 хил. лева. Каква реклама е това? Нима в новината се отразява колко медикамента имаме, за какво са, как действат, колко струват? За всички тези подробности има чисто рекламни начини, които са установени и нямат никаква връзка с новините. Иска ми се да вярвам, че и моето становище ще провокира по-голям дебат за тълкуването на чл. 77 от Закона за радио и телевизия и ще доведе до неговата промяна. Извън професионалната ми реализация аз също съм зрител и слушател и също искам да знам кой у нас прави добрите новини. По този начин ще бъда много по-информирана и ще знам, че страната, в която избрах да остана, не е страната само на негативизма и скандалите. Вмъквайки се в "професионалната си кожа", аз и моите колеги ще имаме повече мотивация и амбиция да реализираме добри дела. Редно е според мен, когато бизнесът отделя част от своите средства за благородни инициативи, да получи и съответното признание за това. То само по себе си ще го мотивира да продължава с тези свои социални инвестиции, от които печелим всички ние. И не мисля, че един член от закон е редно да спъва този положителен процес. Не ми се иска още един път да бъда свидетел на това как кмет на община най-любезно моли представители на медиите въпреки всичко да споменат името на компанията, която е дарила медикаменти и заслужава жителите на общината да знаят това. Твърдо вярвам, че дебатът и промяната на чл. 77 ще подейства положително и на българските електронни медии. В тях работят изключителни професионалисти, които отлично знаят и преценяват коя новина настина заслужава да намери място в емисиите и как да я поднесат по подходящия информативен начин, без да звучи като реклама. Когато откривахме рампата за хора с увреждания към храма "Св. Ал. Невски", при мен дойде мъж в инвалидна количка и ми каза: "Девойче, вярно ли е, че вашата фирма е дала парите за рампата и наистина ще мога да вляза в църквата?". Никога няма да забравя този човек и вълнението, което той предизвика у мен. Иска ми се и зрителите да го чуят, видят и почувстват. Това вълнение не може да се опише с думи. Не сте го почувствали, защото една малка част от един закон не го позволява. Наясно съм, че закони трябва да има. Твърдо вярвам, че те трябва да се спазват. Но дали трябва да спират добрите новини? Сигурна съм, че ще се намерят воля и желание "злите кучета" на новинарските емисии да не ни пречат да провокираме, информираме и научаваме добрите новини.
неделя, 3 август 2008 04:47:44