Светлана Божилова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“: У нас медиите са прекрасен инструмент за легализиране на пари

Дневник - 9 стр.
Светлана Божилова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“: У нас медиите са прекрасен инструмент за легализиране на пари



Само за три дни миналата седмица на българския телевизионен пазар се сключиха две мащабни сделки. Първо компанията Central European Media Enterprises (CME) на милиардера Роналд Лаудер придоби срещу 172 млн. долара ТВ2, „Ринг тв“ и ефирна честота в София, на която в момента се излъчва Би Би Ти. Два дни по-късно скандинавската Modern Times Group (MTG), която притежава 50% от „Диема“, стана собственик на „Нова телевизия“ срещу 620 млн. евро. Тази сделка трябва да бъде одобрена от контролните органи и да приключи до 3 месеца. За отражението им върху телевизионния и рекламния пазар разговаряме със Светлана Божилова, преподавател във Факултета по журналистика в СУ „Св. Климен Охридски“, бивш член на регулаторния орган на електронните медии.
Г-жо Божилова, какви тенденции на медийния пазар доведоха до продажбите на НТВ и ТВ2 на такива големи компании като MTG и CME?
- Не бива да се забравя, че след 2001 г. нашият тв пазар на практика не се е развивал и няма условия за лоялна и конкурентна работа на медиите. Вече толкова години не е издаден нито един лиценз за регионална телевизия и на практика съществуват само кабелни канали с национален обхват и три ефирни национални. Всички други, които се появяват, са в резултат на правния дефицит. Те са с временни разрешителни, което значи, че има условия да се създават медии под масата и след това те да бъдат препродавани. А това не е никак здравословно за развитието на българската медийна среда. И въпреки всички възражения на експертите няма реформа на медий-ното законодателство, то не е достатъчно демократично и не защитава обществения интерес. Причината е, че действащият закон е удобен за всяка власт. И най-големите му критици, когато дойдат на власт, след това го прегръщат и продължават с него. Нещо повече - дори цифровизацията е в сферата на добрите пожелания.
Чуждите компании няма ли да нормализират тази среда?
- Влизането на чужди инвестиции е нещо много хубаво, но не и когато идват тихомълком и се промушват през полуотворени вра-
ти. Заради неяснотата около капитала винаги ще останат въпросителни и никога няма да има гаранции за разнообразен конкурентен пазар, който да се развива либерално. Защото в България под маската на либерализма разбираме защита на интересите на тези, които имат политически или корпоративен чадър. А за да има либерален пазар, трябва да има малко държава, но ясен регламент. Такъв в България никога не е имало.
При даването на лиценз на Би Ти Ви имаше доста съмнения дали медията е на Мърдок…
- Защото в България се разрешава медиите да бъдат регистрирани в офшорни зони и няма интерес това да бъде променено.
Но CME и MTG са публични компании.
- Това е добре, но тук вече се задава въпросът кой ги води и кой реално ще управлява медиите. По принцип влизането на европейския пазар е голям проблем за големите американски компании, както и за скандинавските медийни групировки. Затова пътят им минава през България и през държавите от Източна Европа. Само че не мога да си представя как ще работят при този малък пазар с толкова много български медии.
Последните промени не са ли сигнал за предстоящо окрупняване на пазара?
- Не се случва. Има изкупуване, има общ мениджмънт, но броят на медиите
продължава да е голям. Проблемът е, че продукцията им е с ниско качество. Има само едно обяснение за това явление - медиите са един прекрасен инструмент за легализиране на пари от сенчеста икономика и от друг тип бизнес. Не случайно, когато нашето законодателство още се хармонизираше с това на ЕС, беше поставен въпросът медиите да имат основен предмет на дейност създаване и разпространение на аудиовизуална продукция. Защото само така е ясно какво има на входа и какво на изхода на един бизнес. Ако този принцип беше залегнал и в нашия закон, при този малък пазар и медиите щяха да бъдат по-малко. Но докато има възможност да се прехвърлят пари от едно място в друго, това няма да се получи. Давам за пример Франция и Великобритания, където има 5-6 национални програми, независимо че цифровизацията дава възможност за много повече.
Значи ще стане като в радиосектора, където влязоха много чужди компании, но броят на станциите остана голям?
- Ето това говори, че няма реален пазар. От друга страна, влизането на големите компании дава шанс на българските медии да се професионализират като мениджмънт и като програмни политики. Вероятно навлизането на чуждите фирми ще доведе и до създаването на повече специализирани програми, но не очаквам да се финансира много българска продукция, защото пазарът е малък.
В същото време регулаторът не бива да допуска промяна в програмните параметри на лицензите, защото така се загърбват зрителските интереси. Програмата на ТВ2 например няма нищо общо с издадения лиценз.
А как според вас ще се промени рекламният пазар?
- Вероятно ще бъдат привлечени нови пари. Идването на реклама е нещо добро, стига тя да се насочва към най-добрите. За мен остава големият проблем с неефективната пийпълметрична система - несигурността на данните, които се ползват. А те са базата, върху която рекламодателите и медияшоповете формират своята политика. Ако има някакво скрито срастване между пийпълметрията, рекламните агенции и медиите, тогава пазарът се деформира.
Точно това няма ли да се промени с идването на външните инвеститори?
- Би се променило, ако се обединят усилията на повече социологически агенции и ако паралелно съществуват сериозни сондажи за потребностите на аудиторията. А не, както сега, да се казва, че всички искат да гледат риалити, но всъщност никой не пита хората дали искат в праймтайма едни и същи формати. Ами ако искат нещо друго? Големият проблем на българските медии е, че мениджмънтът е обърнат към дневния ред на политиците и институциите, а
не към дневния ред на обществото. Много рядко някой пита хората какво искат да гледат. Питат ги само какво предпочитат от три ястия, които са на масата. Живеем в един виртуален свят, в който медиите сами си създават събития, вглеждат се в силните на деня, а гражданите ги няма.
Каква е програмната политика на CME и MTG при навлизането им в други държави от региона?
- Те са комерсиални компании, нормално е търговските оператори да гонят своя интерес. Регулацията и защитата на обществения интерес са различни във всяка държава. У нас обикновено се казва, че нашето общество не е гражданско, затова и телевизията ни е такава. Но не мога да си представя, че е естествено в праймтайма да вървят само риалити формати и това да се нарича конкуренция. Това говори, че няма реална конкуренция, защото всеки трябва да се бори не за една и съща аудитория, а за различна. Аз обичам да давам за пример на студентите Франция, където сутрешният блок на тяхната обществена телевизия е изключително гледаем, с огромна аудитория. Заради това първият приватизиран частен канал се отказа да прави сутрешен блок и предлага друга програма. Ако една телевизия е добра, трябва да се опитва да даде алтернатива на публиката. Това може да се случи, ако няма някакви други интереси, свързани с РR на икономически или
политически интереси.
Ще има ли нови сделки на телевизионния пазар?
- Видя се, че смяната на собствеността при нас е просто като едно преобличане. Сигурно са възможни и нови сделки. Всичко може да се продаде, след като ТВ2 беше продадена, въпреки че работи с временни разрешителни. При нормално функциониращ пазар такава сделка не би могла да се случи.
Доколко предстоящата цифровизация може да влияе на тези процеси?
- Тя в момента не се случва дори на законодателно равнище, нито пък има средства за реализацията й, отпуснати от правителството. Не се случи дори при стратегическата продажба на БТК. Продажбата на БТК заедно с разпространителската мрежа на БНТ и БНР е един от най-големите проблеми за развитието на медийния пазар. Няма страна в Европа, която да продаде разпространителската мрежа на частен оператор, след като се дават пари от бюджета, за да се разпространяват обществените медии. При нас само за 10 години парите от продажбата на БТК ще бъдат върнати обратно на собствениците й под формата на такси за разпространението на БНТ и БНР. Затова смятам, че трябва да има, както в повечето европейски страни, държавен мултиплекс. А БНТ и БНР трябва да престанат да бъдат обърнати към институциите, а да станат наистина обществени.

четвъртък, 7 август 2008 04:04:28