Макейн срещу Обама - разположение на силите

Капитал - 14 стр.
Макейн срещу Обама - разположение на силите



Какви са шансовете на кандидатите в сблъсъка им за Белия дом(Страница 1 от 2)
Засега в предстоящата битка между Джон Макейн и Барак Обама две неща са сигурни.
Първото е, че кандидатите на републиканците и демократите ще имат по двама противници. Макейн не само трябва да се изправи срещу 25 години по-младия си опонент, но и срещу наследството на президента Джордж Буш. Обама има пред себе си не само уважаван ветеран и любимец на медиите. Той трябва да заличи и раните, които Хилъри Клинтън му нанесе в предварителните избори - например твърдението й, че за разлика от Макейн той не е готов за главнокомандващ. Второто сигурно нещо е, че кампанията ще продължи в почти същите рамки - промяната и неопитността срещу опита и статуквото.
Още във вторник, преди предварителните избори сред демократите да бяха приключили, Обама и Макейн вече очертаха разделителните линии помежду си. Макейн обвини бъдещия си съперник в ултралиберализъм и предлагане на рецепти, които вече са се проваляли - като по-голяма намеса на държавата в икономиката. В потвърждение на това той посочи гласуванията в Конгреса на сенатора от Илинойс, които бяха определени като едни от най-либералните. "Това не е промяната, в която можем да повярваме", иронизира Макейн един от популярните лозунги на Обама.
В речта си, в която обяви победата си на предварителните избори, Обама отговори, че не вижда промяна в лицето на Джон Макейн, който според него е подкрепял президента в 95% от времето.
В общи линии пред демократите се разкриват само
Розови перспективи
Рейтингът на отиващия си президент е почти толкова нисък, колкото на Ричард Никсън след скандала "Уотъргейт" в началото на 70-те години на миналия век. Като цяло американците показват силно неодобрение към Републиканската партия. В последните няколко месеца демократите прибавиха трима нови конгресмени, избрани от региони, считани за традиционно републикански. Не стига това, но разочарованието от състоянието на икономиката в страната е толкова силно, че загубата на Белия дом от партията на власт е сигурна. Към това трябва да се прибави и фактът, че вече шест от всеки десет американци смята, че войната в Ирак е била грешка.
В същото време демократите отбелязват рекорден брой избиратели в предварителните избори, а способността на Барак Обама да привлича донори най-вероятно ще го направи първия кандидат за президент, който напълно ще се откаже от публичното финансиране на кампанията си. "Всеки детайл от политическия пейзаж облагодетелства демократите", заключи наскоро либералният институт "Брукингс"
Основната линия на демократите е, че Джон Макейн в Белия дом ще означава още четири години за политиката на Буш. Доколко това клише ще бъде възприето от избирателите е трудно да се прогнозира, тъй като Макейн е последният човек в Републиканската партия, който може лесно да се асоциира с настоящия президент. Републиканските стратези смятат, че той вероятно е единственият политик в тяхната партия, който изобщо има шансове в настоящата ситуация. Ако демократите прекалят с обвиненията срещу Макейн, който има достатъчно примери за противопоставяне на Буш - от съпротивата му за намалението на данъците, до политиката в Ирак - в един момент това може да изглежда не само липса на въображение, но просто неадекватно.
През 2004 г. общата ситуация също не беше много благоприятна за републиканците. Тогава обаче стратегията за
Персонални атаки срещу кандидата на демократите Джон Кери проработи. В един момент дори ветеранът от войната във Виетнам изглеждаше като по непатриотично настроен от вицепрезидента Дик Чейни, който съзнателно избягва военната служба в края на 60-те години. Обама ще се изправи пред не по-малко ожесточена кампания и може само да се надява, че досегашните атаки на Хилъри Клинтън са го подготвили добре за това, което го очаква.
Както Макейн вече загатна, основната линия на противопоставяне ще бъдат либералните позиции на Обама, които според републиканците трудно се връзват с надпартийното му послание. За сметка на това Макейн е доказал, че може да работи с политическите си опоненти - дали по въпроса за американските военнопленници във Виетнам (заедно с Джон Кери) или за климатичните промени. Обама ще се изправи и пред обвиненията за елитаризъм, които, колкото и измислени да са, ще бъдат експлоатирани до последно. В предварителните избори между демократите това вече беше проблем за него сред белите работници, на които сега републиканците ще разчитат в няколко ключови за изборите щати. Благодарение на по-либералното си отношение по имиграционните въпроси Макейн вероятно ще успее да привлече и испаноезичните избиратели. Въпреки че традиционно подкрепят демократите (макар че през 2004 г. Буш успя да ги спечели на своя страна), засега те не изглеждат обхванати от Обама-манията. Техният вот обаче ще е решаващ в няколко щата, където разликата между демократите и републиканците е много малка.
Основното бойно поле
Може би за това един от упоритите слухове за евентуалния му вицепрезидент е бившият шеф на "Хюлет-Пакард" Карли Фиорина.
Другият основен сблъсък ще е за външната политика. Макейн критикува сенатора от Илинойс за желанието му да разговаря с Иран или Венецуела без предварителни условия. Обама отвърна, че опонентът му не само иска да продължи линията на Буш, но и да я разшири - не само в Ирак, но и към Иран. Според него "твърда и директна дипломация" е основата на успешната външна политика.
За разлика от предварителните избори, в които, при липсата на сериозни политически различия, кампанията изглеждаше по-скоро като противопоставяне на различни стилове - борбеността на Клинтън срещу посланието "нова политика" на Обама, на президентските това няма да бъде така. Обама и Макейн имат коренно различни възгледи по отношение на здравеопазването, сигурността и икономиката. Дали изборите ще се превърнат в референдум по тези въпроси или отново ще се съсредоточат върху личните качества на кандидатите, предстои да се види в следващите няколко месеца.
***
Електорална математика
Колкото и колосална да е битката, каквито и да са аргументите на републиканците или демократите, президентските изборите в САЩ обикновено се решават в един или два щата. По-голямата част от щатите (с много редки изключения) традиционно гласуват за една от двете партии - примерно Калифорния и Ню Йорк за демократите, Тексас и Канзас за републиканците. Затова решаващи се оказват т.нар. плаващи щати, такива, които често променят предпочитанията си за една от двете партии. Така например през 2000 г. изборите в полза на Джордж Буш се решиха не толкова от съмнителното преброяване на бюлетините във Флорида, колкото от загубата в Охайо на Ал Гор. В изборите между Буш и Джон Кери през 2004 г. решаващ отново се оказа Охайо, където само 2.91 % не достигнаха на кандидата на демократите, за да спечели изборите, по-малко дори от това, което беше нужно на Ал Гор четири години по-рано. Такива щати през 2004 г. бяха около десет, като три - Пенсилвания, Охайо и Уисконсин, имаха най-голяма тежест поради броя на електоралните гласове, които излъчват за определянето на президента.
По време на предварителните избори Клинтън спечели убедително именно в такива щати - Охайо, Пенсилвания или пък "родния" й Арканзас. Преднината на Обама пред Клинтън всъщност дойде от щати като Аляска, Айдахо и двете Дакоти, за които вероятността да гласува за демократите клони доста под нулата. Неприятният момент за Обама е, че почти 50% от привържениците на Клинтън заявяват, че не биха гласували за него, а някои дори казват, че ще подкрепят републиканците. Дори и част от тях, след като отшуми горчивината от надпреварата между двамата, да решат да гласуват за Обама, вероятността Охайо и Пенсилвания да почервенеят е много голяма. С това и шансовете на Обама да победи Макейн стават много проблематични. Последните прогнози дават преднина на Обама, но тя се крепи на доста оптимистичните предвиждания за победа в щати като Ню Хемпшир, Невада и Мичиган, все места, където той загуби от Хилъри Клинтън и в които Макейн има доста висока подкрепа. Именно за това най-обсъжданите варианти за вицепрезидент на Обама са губернаторите на Охайо, Пенсилвания и един от сенаторите от Вирджиния, които могат да наклонят везните в негова полза.
Необичайната президентска кампания през 2008 г. вероятно ще създаде много повече плаващи щати, нещо, което вероятно ще е от полза за Обама - причината е не само способността му да привлича независимите избиратели. Очакванията са, че той ще продължи да набира средства с рекордни мащаби, което ще му позволи да води битка навсякъде, нещо, което неизбежно ще изтощава финансовите ресурси на Макейн.
събота, 7 юни 2008 06:10:36