Рафтинг като ПР стратегия

Поглед - 17 стр.
Рафтинг като ПР стратегия



Бързият преглед на съботно-неделната програма на премиера Станишев показа недвусмислено две неща - първо, че предизборната кампания за парламентарния Вот започна, и Второ - че, колкото и ПР да сме Видели, бедна ни е фантазията какво още ни предстои. Този път Станишев удари В земята конкуренцията, избирайки малко познатия по нашите ширини екстремен спорт - рафтинг. Трябва да признаем, че министър-председателят е Верен на себе си - навремето почна своя поход към Властта със също така нетрадиционен, но не толкова екстремален ход, а именно качи се с „Харлей Дейвидсън" на култовия за столетницата Връх Бузлуджа.
Има обаче някои разлики между тогава и сега. Разликите не са в годините и спортната форма на премиера - той очевидно поддържа отлична такава; не е в типа „хъшлашки' прояви, които го правят динамичен и симпатичен, особено на фона на партийните олигарси. Разликите са във факта, че тогава голяма част от електората му се радваше, а днес го ругае. И още: тогава всички знаеха, че е само ПР, но някак си му го прощаваха. Днес пак е очевидно, че става дума за ПР, но той няма да му свърши работа. Така стигаме до основната разлика в двете събития - избора на момента.
Практиката сочи, че когато един политик е във възход, и най-тъпите ПР ходове се оказват работещи, че даже могат да се привидят като гениална и продуктивна имиджова стратегия. И обратното - когато политикът е в криза, всяка негова ПР стъпка, дори най-атрактивната, е допълнителен публичен дразнител и рисков фактор. Кой знае защо политическият елит у нас задължително пренебрегва
Наближат ли избори, политиците, обзети от нездраво вълнение и ентусиазъм, се разтичват по терена и с цената на всичко си търсят събитие, което да ги вкара в медиите. И кой знае защо смятат, че снимката по вестниците им вдига рейтинга. Българският предизборен Фолклор е пълен с ПР случки и образи, на фона на които рафтингът и „Харлей Дейвидсън "-ът са си направо висш пилотаж. Спомнете си за не много фотогенични депутатски тела по плувки на излизане от басейна; министри на фотошоп с актуални чалга звезди; скачащи с бънджи или фалшиво пеещи кандидати с китари и прочее ПР-щини. Истината е, че ако гореописаните политици проявяваха такъв ентусиазъм и въображение във всекидневната си дейност, нямаше да им се налага да се мъчат чак толкова В предизборна ситуация и да получават тендовагинит от рязане на ленти по официални церемонии. Може би е утешително, че и в далеч по-стари демокрации елитът страда от тази излишна и неефективна предизборна ПР треска. Малко преди съботния премиерски рафтинг по бързеите на Струма, Даунинг стийт 10 също реши да вдигне клюмналия рейтинг на британския министър-председател. Гордън Браун започнал лично да пише имейли и да телефонира на случайно подбрани граждани, които са писали оплаквания до него. Само за един ден успял да отметне 20 граждани! Но понеже ставал много рано, на неколцина звъннал около 6 сутринта и отнесъл гнева им с полагащите се нецензурни фрази. Обяснението - правел същото като Джими Картър, преди да стане президент на САЩ през 1976 г. Разликата - отново в избрания момент.
Добрите ПР практики за едни се оказват лоши за други. Но и това съображение едва ли ще впечатли политиците.
събота, 7 юни 2008 06:41:11