Слухове

Про Анти - 3 стр.
Слухове

Йордан МИТЕВ

Разглеждам „слуха" главно като акустика, въздишка, изтръгната от натиска на тоталитарния режим върху поданиците му. Някога, в без/дезинформационното общество, когато предаването „По света и у нас" имаше прякора „По света според нас" и за вестниците се твърдеше, че им е вярна само датата, не беше никак безопасно да дадеш ухо на сплетнята, камо ли да я споделиш с ближния си.
Слухът живее от любопитството дали е истина, или неистина. От това събужда интерес и приковава вниманието. Ако засяга насъщни интереси, надежди, очаквания, безпокойства, съмнения, опасения, страхове или заплахи, той попада върху плодородна почва и за определено време дава ориентация и обяснение. Както сънят според Фройд, така и слухът е на първо място желание. В казармата слухът за уволнението (ЕВК, един войник ми каза) бе неделим от есенните задръжки на подлежащия на уволнение набор. За международен пример бих могъл да посоча сина на Ким Ир Сен, Ким Чен Ир, севернокорейския диктатор, слуховете за чиято смърт не секват, откакто е на власт от 1994 г., и най-удивителното е не тяхното несекване, а че напоследък ги опровергават южнокорейците! У Висоцки има една песничка за слуховете („Ходят слухове, че всичко ще поскъпне, абсолютно всичко, но най-много готварската сол!") и тя отразява същината на заболяването. Съвременниците помнят, че най-напред бе мълвата, сетне изпразването на рафтовете, после опровержението и накрая поскъпването. Аз преживях този спектакъл за пръв път, ако не ме лъже паметта, през 1964 г. в изпълнението на сладкодумеца Леко Таков, министър на вътрешната търговия. Разбира се, не е имало случай слух за поскъпване да не се е сбъдвал и е очевидно, че мълвата тръгва от изтичане на информация за подготвяната „ценова корекция". Тук слухът е в ролята на плашило и както преображението, така и разобличението му не представляват особено затруднение: в страни с дефицитна (планова) икономика и дефицитни средства за осведомяване друго не се случва. Непосветеният би сгрешил, ако си помисли, че тоталитарната власт е безкористен любител на истината и заради нея преследва слуховете. Не, тя гонеше до дупка едни и насаждаше също до дупка други слухове. Нека изтъкна „мълвата", която и днес може да проверите на свой гръб, ако пред непознати във влака изръсите, че сте от Сливен. След по-малко от половин час ще ви попитат какво стана с танкиста, който не знам кога си (всъщност от 1944 г. до днес!) мачкал на ред циганите в града на 100-те войводи?!? Държавните от народните слухове се различават от това, че първите не се преследват, грижливо се поддържат и някой се храни от тях. Режимът на Кадафи роди мълвата, че СПИН е сътворен в лабораториите на ЦРУ; през суровата 1978-79 г. Москва бе наводнена не само от слухове-плашила (антифризът замръзва в колите, радиаторите се пукат от студ, очакват се температури под -50 градуса по Целзий, но на синоптиците им забранили да го казват!), но и разговори, че необичайният студ е следствие от приложението на новото „американско климатично оръжие"; след Чернобилската катастрофа през 1986 г. в тогавашния СССР за пръв бе фиксиран слух за „еврейско-масонски заговор"; подир страшното земетресение в Армения (1988 г.) много се говореше за „геологическо оръжие". За насаждането на своите измишльотини режимът имаше нужда да насъсква не само срещу цигани и турци, но и срещу чужденци. Едно от първите обвинения на I Живков и кликата му срещу дисидентите бе свързано с това, че слушали чужди радиостанции, и то намери радушен прием сред „широките народни маси". Във всички всекидневници имаше платени подслушвачи на чуждите медии и тяхната работа бе свързана с вредни условия на труд, защото властта заглушаваше радиопредавателите и за слугите си. Още няма никъде публикувани данни колко пари е потрошил режимът в борба да надвие чуждите радиопредаватели, но паметливите помнят, че и когато имаше режим с електричеството в страната, заглушителите не секваха! Съчинението на някой си С. Беззубцев „Слуховете, които работят за вас" ме заставят да не се ограничавам само с тоталитаризма в разсъжденията за сплетнята. Сред демократичните общества предишният, одържавеният тоталитарен слух е намерил сетно убежище... в рекламата. Рекламата е платен слух! свободният, народният слух, в който „със споделянето на мнима тайна за кратко време се създава своето рода общност от знаещи люде, заякчавана от дружно споделяни чувства, като злорадство или морално превъзходство" обаче остава неизтребим и както напоследък уж търсеха кой разпространил мълвата за плачевното състояние на една банка („муха и банка се убиват с вестник"), даваха опровержения, а вложителите си теглеха парите, така утре ще имат същите основания за издирване на други слухосеячи, но по друг повод.
петък, 6 юни 2008 07:29:40