Сериозно жълто

Сериозно жълто
сп. Тема
Цветана ЦАРЕВА

Със 72 страници и 236 000 тираж в. „Уикенд" стана най-големият български седмичник. Преди година малцина се признаваха за читатели на клюкарската преса, но днес ситуацията е различна. Издателите на тиражните феномени пък вече се разполагат в луксозни офиси, разширяват бизнеса си и чакат първите сериозни рекламодатели. Въпреки тази експанзия едва ли скоро ще се появят българският „Билд" или „Сън".
200 000 респектира - все едно дали е наградата в „Стани богат", броят на бездетните семейства у нас или тиражът, който клюкарски седмичник е прескочил наскоро. В последните пет години така наречените жълти вестници разшириха максимално аудиторията си, придобиха влияние и започнаха да генерират политически скандали. Междувременно издателите им се настаниха в лъскави офиси под носа на „сериозната преса". Едва ли ще предизвикаме сензация с „разкритието", че ще разширяват бизнеса си.
Отскоро „Уикенд" излиза върху 12 страници и върти тираж от 236 000, което го превръща в най-големия български седмичник. Германският клюкар „Билд" печата около 4 200 000 броя дневно при местно население около осемдесет милиона, а британският „Сън" - 3 125 000 копия при близо 60 млн. жители. Очевидно не можем да се сравним с европейците по масова читаемост на популярна преса, защото още нямаме голям жълт ежедневник (в. „Експрес" засега е далеч от това определение). Поне седмично обаче не изоставаме в консумацията на клюки, които пристигат горещи от „Уикенд", „Шок", „Шоу", „Контра", „168 часа" и т.н.
Прочитането на „Уикенд" „от - до" изисква еднодневен домашен отпуск. В него има както пикантни светски новини, така и криминалета, както ретро истории, така и съвети как да почистим прозорците без препарат. Реалните интервюта също се увеличават за сметка на компилациите - в едно от последните издания подробности за живота си разкри лично водещата на някогашния „Телевизонен справочник" и настоящ експерт в СЕМ Таня Димитрова. Успоредно с информациите от първа ръка обаче продължават да виреят и слухове. Тиражният рекордьор все пак бавно прелива от сигнално жълто към по-бледите му нюанси.
Седмичникът „Уикенд" е част от „Ню медиа груп", която стои още зад „Контра", „Шок", „Аз, жената". Порт-фолиото скоро ще бъде обогатено от седмично женско издание и пенсионерски вестник. Издателите се насочили към третата възраст, защото е многобройна и освен това според наблюденията им вестници у нас купуват главно хора над 40-годишна възраст.
„Ню медиа груп" все пак не подценява интернет комуникациите и отбелязва участие 8 сайт, който се захранва с дописки от в. „Уикенд" и с новини от световния шоубизнес.
Съдружници в пресгрупата официално са Мартин Радославов и Недялко Недялков. Двамата също така имат бизнес с меки и твърди корици. Книжното им издателство „Ню медиа груп" пуска главно криминалета, мистика и любовни романи, а луксозният бранд „Милениум" - качествени четива от типа „Животът като партия шах" на Гари Каспаров и „История за любов и мрак" на прочулия се като еврейския Толстой Амоз Оз. „Уикенд" пък допълва културния диалог със страница за любовна лирика. Радославов и Недялков явно знаят, че на пазара има място за доза сериозност. И че могат да печелят и от нея.
В момента за пресгрупата им работят петдесетина журналисти - щатни и външни автори. Наскоро редакцията зае втория етаж в кооперация зад ЦУМ, а токчетата на репортерките потънаха в тъмночервения килим, проснат в безкрайния коридор.
Оранжевото, а не очакваното жълто е цветът при конкурентите „Интермедиа". Върху огнените стени висят картини, а на заседателната маса греят малки пластики.
„А казват, че се крием по таваните!", повдига вежда в просторния си кабинет на ул. „Георги Бенковски" издателят Георги Cm. Илиев.
„Интермедиа" стои зад „Шоу", „Над 55", „Доктор", „Женски тайни", „Врачка", но няма намерение да остане само с тях. От пресгрупата не дават точни данни за тиража си. Признават обаче, че два от седмичниците им се печатат 6 над 150 000 копия, а - един в над 100 000. Съдружниците Георги Cm. Илиев, Пламен Каменов и Милен Милушев твърдят също, че в следващите месеци ще реализират две списания - здравно и за интериор. Обмисляли да пуснат и насочен към дамите сайт.
Като най-амбициозен проект обаче сочат „Вечерна поща" - бъдещ пряк конкурент на „Нощен труд", който да хваща новините между 4 часа следобед и 9 сутринта. Идеята е всекидневникът да отразява водата, тока, трафика, престъпността и стрийптиза в София и областта. Очаква се да бъде 24-страничен, а цената му да е 30 стотинки. Главният редактор ще стане ясен след конкурс, който тече в момента.
Преди около година в интервю пред в. ,Дума" Мартин Радославов също депозира намерение да прави ежедневник. Днес обаче тази перспектива не го влече. Според него сили за подобна медийна авантюра има само млад и свръхенергичен екип, с какъвто той не разполагал.
Освен сходния цвят на изданията „Интермедиа" и „Ню медиа груп" имат още нещо общо - дневен и нощен „Труд". От тези вестници тръгнали издателите на най-популярната в момента преса. ВАЦ им дали шанс да се развият, като ги уволнили.
Главата на Георги Cm. Илиев изяло фалшивото интервю с хърватския президент Франьо Туджман което пуснал в „Нощен труд". Въпросите към държавния глава „задал" сътрудникът на прилепите Тодор Петров. Бързайки да влязат в график и разчитайки на дотогава коректния външен автор, Илиев и колегите му не проверили достоверността на материала. Последвал дипломатически скандал. В резултат навръх рождения си ден - 3 юни, Георги Cm. Илиев получил заповед за уволнение. Годината била 1999-а.
Оглеждайки се за работа малко по-късно, той попаднал на бившия депутат от БСП Константин Дилчев. Двамата решили да направят скандален вестник и да го пуснат на 6 август под името „Бомба" - в чест на изникналата на този ден „гъба" над Хирошима. В крайна сметка се спрели на по-краткото и исторически независимо „Шок". Стартирали с 5300 тираж и три месеца по-късно вече гонели 100-те хиляди. Днес обаче вестникът се казва „Шоу". Константин Дилчев продължава да държи марката „Шок", а седмичника с това име вече издава конкурентната „Ню медиа груп".
Раждането на тази пресгрупа е съпроводено с градска легенда в стил „Петьо Блъсков прави 24 часа", но основната сюжетна линия е малко по-забавна. Вместо в класическото мазе с пишещи машини първият вестник на Мартин Радославов и Недялко Недялков (също екскадри на в. Друд") се пръкнал в гараж с четири компютъра срещу хотел Демус". „Контра" бил задвижен в 40 000 копия през 2003 година. В него Мартин и Недялко налели собствени средства. Дали и 300 лева за реклама в предаването на СКАТ „Сигнално жълто", но по технически причини то не било излъчено. Завъртели го на следващия ден по обед и така ефективността от рекламата паднала.
„Контра" е първото дете на пресгрупата, но не и любимото й. „В „Уикенд" има усещане за свобода, което не съществува в един друг вестник. Никой от авторите не е цензуриран, не сме част от корупционни схеми и от текстовете е ясно, че журналистите не взимат рушвети. Единственият ни стремеж е да бъдем интересни на читателя. Постоянно се вслушваме какво коментират хората, вдигаме страниците, увеличаваме темите. Защото това, което е любопитно на една хигиенистка, не е интересно на една журналистка", казва Радославов.
„Повечето печатни издания у нас са лошо сегментирали или ведомствени. Главните редактори обслужват лобита, заместниците им ограничават свободата на словото - твърди от своя страна Георги Cm. Илиев. - Казионните вестници ни занимават с корпоративни интереси, вместо да информират. Затова читателите се ориентираха към нас."
Свободата, както я разбира този вид преса, е далече от принципите на журналистическата етика. Слави Трифонов води няколко дела, обиден от твърденията на жълтите. Те му отвръщат със същото. Въпреки че „ТЕМА" поиска коментар от Слави, Росен Петров или адвокатите им, такъв бе отказан. В bTV има и забрана тв лицата да обсъждат жълтата преса пред други медии. Затова дадохме думата на медийните експерти.
„Лично аз не харесвам повечето клюкарски издания у нас, защото не са достатъчно професионално жълти и нямат папарашки снимки - казва преподавателят във факултета но журналистика Димитър Найденов. - Негодуванието срещу непроверени информации, инсинуации, манипулации и клевети е обяснимо, но в млада демокрация като нашата този тип медии са неизбежни. Обществото трябва да прецени дали да плати цената за свободата на печата която изразяват и жълтите издания. Те са неин коректив и знак."
По думите му българското медийно законодателство трябва да направи ясна граница между засегнатите от жълтата преса публични личности и обикновените граждани. Защото първите имат ресурс да се защитят - например да свикат пресконференция и да опровергаят твърдение, и невинаги имат нужда от адвокат. Момичето от кварталния магазин обаче се нуждае от по-специално отношение на закона, ако бъде настъпено.
Обвиненията срещу т.нар. жълти вестници е редно да се повдигат и в контекста на т.нар. сериозна преса, защото границата между двата типа журналистика у нас се размива. Преди десетина години уважаван седмичник излезе със заглавие 6 стил „Отсвириха ни за ЕС" точно в деня, когато получихме покана за членство в Европейския съюз. Тогава никой не възропта. Всяко лято пък из „нормалните ежедневници" плува поне по една акула убиец. Статиите изчерпателно предупреждават за заплахата, която кръстосва Черно море. А ние четем на плажа и странно защо продължаваме да сме живи.
Катастрофичните нагласи у нас са по-изострени, затова подобни материали „минават". В Западна Европа и в частност във Великобритания обаче понякога наказват за непроверено жълтото.
От десетина години в Шефийлд и околността трудно можете да купите „Сън", защото разпространителите отказват да го взимат. Местните хора също не проявяват интерес към таблоида.
Причината е статия от 1989-а, озаглавена „Истината". В нея вестникът разказва своя версия за трагедията на стадиона в Шефийлд, където при сблъсъци умират 96 души и над 730 са ранени. Според репортер на изданието в суматохата някои фенове обрали жертвите, а други пикаели върху медиците, които опитвали да помогнат на пострадалите. Материалът бил базиран единствено на твърдения на анонимни източници и не бил подкрепен с никакви доказателства. Обидени от статията, тамошните хора бойкотирали изданието. В резултат вестникът и до днес не се котира добре в тази част от Кралството. През януари 2005-а редакторът на „Сън" Греъм Дъдман официално обяви статията като „най-голямата грешка в историята на „Сън" и се извини за нея.
Въпреки този гаф таблоидът има стабилни позиции. Радва се на цветущо здраве и добри приходи не само от тираж. Българските клюкарски вестници също очакват рекламният пазар скоро да се отвори към тях.
„В тези издания дълго нямаше реклама по две причини. Едната е „чистофайничеството" и на агенциите, и на рекламодателите. Логиката им беше следната: „Вестникът е жълт, доверието към него е ниско и следователно нашите реклами няма да бъдат приети сериозно." Подобна нагласа беше напълно нормална преди година, когато този тип преса стигаше до най-ниско платените слоеве. Сега обаче популярността й расте. Това наистина не може да се докаже с изследвания - никой не признава, че ги чете. Но има един друг ясен индикатор за интереса, който предизвикват - постоянната полемика около тях и съдебните дела", обяснява Димитър Найденов.
Съществува обаче и „конфликт на интереси", заради който жълтата преса може и да не стигне до баницата. Както е известно, тя се храни с негативизъм, а рекламодателите разчитат на медиен комфорт. Тоест когато плащат на едно издание да представя тесто, не очакват на страниците му да лъсне критика срещу шефа на въпросното тесто, който отстрелял бяла мечка.
Когато се стигне до подобен сблъсък, или жълтите ще се съобразят и ще „клекнат", или рекламодателите по някакъв начин ще приемат новата реалност. Съществува вероятност клюкарите да не се пречупят и да продължат да се хранят от читателските стотинки, както правят от години. От в. „Над 55" дори твърдят, че умишлено ограничавали рекламодателите. Просто защото аудиторията им - пенсионери, не щяла да чете слогани.
БОЖАНА ФИЛИПОВА, ЛИЦЕ НА СИНОПТИЧНАТА ПРОГНОЗА ПО НОВА: ЛЪЖИТЕ НА ПРЕСАТА МЕ СЪСИПВАТ ЕМОЦИОНАЛНО
Измислиците по мой адрес 8 пресата 6 последно бреме са толкова много, че вече не мога да ги следя. Интересът към мен се появи след развода ми с Костадин Филипов, който е водещ на „Календар" по Нова телевизия. Последната май бе, че Коста е направил ДНК тест на детето ни, за да е сигурен дали е от него.
Странно е усещането да живееш своя живот и в края на седмицата да прочетеш, че си живяла друг. Никога не съм търсила контакт с издатели, за да им обясня, че тиражират измислици. Сигурна съм, че след като тези хора публикуват скалъпени истории, няма да намеря общ език с тях. Поне се радвам, че писанията по никакъв начин не се отразяват на отношенията с близките ми хора. Ефектът от тези лъжи усещам само аз - в емоционален план.
ГАЛЯ ЩЪРБЕВА, ВОДЕЩ НА „КАЛЕНДАР" ПО НОВА" ТРУДНО ИМ Е ДА ПОДКРЕПЯТ ИЗМИСЛИЦИТЕ СИ СЪС СНИМКА
За мен са писали, че ходя с двама човека, които дори не познавам. Никога не съм била близо до тях и не сме говорили. Не знам защо ни свързаха. Предполагам, че някой се е опитал да си направи реклама на мой гръб или пък са искали да ме скарат с истинския ми приятел. Това, което не мога да си обясня, е как подобни истории се измислят и тиражират, без към тях да е публикувана съответната снимка. Ако аз бях близка с някой от двамата, с които жълтите издания ме свързаха, как нито едно от тях не успя да ни снима заедно.
Слава богу, досега подобни писания не са успели да развалят отношенията ми с близките ми хора. Те са нормални и интелигентни, не се интересуват от лъжи и измислици.
Шефовете на Нова не са ни инструктирали да следваме определена политика по отношение на жълтата преса. Всеки сам решава дали да я коментира или не.
Текст под снимка
Слави Трифонов и Росен Петров отдавна водят война срещу жълтата преса. Осъдиха „Ню медиа груп" да плати 34 000 лева. От своя страна пресгрупата в лицето на Недялко Недялков също осъди шоумена, задето го нарекъл „утайка на обществото".
стр. 12-13, 14-15, 16-17