Ако 1 човек ползва 2 браузъра,2-та браузъра са през 3 компютъра...колко потребителя е 1 човек в интернет

Дневник Как да инвестираме в реклама и PR - 12 стр.
Ако 1 човек ползва 2 браузъра,2-та браузъра са през 3 компютъра...колко потребителя е 1 човек в интернет



Ако 1 човек ползва 2 браузъра,2-та браузъра са през 3 компютъра...колко потребителя е 1 човек в интернет
Много данни и силна конкуренция в измерванията изкараха българския интернет "на светло". Какво трябва да знаете, когато получавате графиките с портрета на онлайн потребителите
Заслепени. Такива са шофьорите, които карат дълго в тъмен тунел и после изведнъж излязат на ярка слънчева светлина. Нещо подобно се случва с опознаването на интернет пазара в България през последната година. Всички се радват, че дългият тъмен тунел е свършил, но докато присвиваме очи от светлината, на моменти някои се чудят дали това е слънцето или просто силна луминесцентна лампа. Едно е сигурно. Всички искат да знаят повече за това, което се случва в мрежата, защото тя вече не е просто отделен информационен канал, а отделна среда на живот. Без да навлизаме в познатите клишета ще кажем, че за да разчитаме на постоянното развитие на тази среда, топлата прегръдка между бизнеса и интернет трябва да бъде подхранвана с достоверна информация. И не, това не е светлина от лампа.
Всичко опира до данните. Всъщност, интернет се оказа
Най-измерваемата от всички медии
Разбира се, данни имаше и преди. Бизнесът не иска да финансира неизвестното и затова от доста време рекламните консултанти на интернет сайтовете работят с безплатните броячи, за да дават статистики на Заслепяването в случая с интернет изследванията идва под формата на твърде много информация, различна от получаваната досега. Данните, получени от различните източници са различни, както може да се очаква. При това използващите тази информация се оказват в положение подобно на израза: "Човек с един часовник знае колко е часа, а с два часовника никога не е сигурен". Само че часовниците тук са повече. Всъщност повечето неща не са променени драстично, но изведнъж се заговори за кукита (от англ. cookies -бисквитка), браузъри, връзката между браузърите и хората и т.н. Започнаха спорове, възникнаха въпроси и изобщо стана така, че вероятно много хора си задават въпроса дали сега не знаят по-малко, отколкото преди, когато всичко изглеждаше по-просто. Какво трябва да знаете Това, което не трябва да забравяте, когато мислите за измерването на интернет аудиториите е, че връзката между човека и интернет е опосредствана от компютрите. Така задачата става доста по-трудна, защото това, което всъщност интересува онези, които харчат пари за реклама, са хората, а не компютрите. Изначалната идея е една. И двете агенции (Nielsen и Gemius) измерват браузъри. Браузър е програмата, с която потребителите влизат в интернет (например Mozilla Fire-fox, Internet Explorer, Opera, Safari и т.н.). Подходът, който използват при измерването, се основава на т.нар. cookies - малки текстови файлове, които се записват на компютъра на потребителите и са уникални за всеки отделен компютър, но и за всеки отделен браузър. Това дава възможност за получаване на богата статистика - посещаемост на сайтовете, импресии, средно време прекарвано на сайт и страница, брой и средно време на сесия и още много други. Освен статистиката на посещенията и Nielsen, и Gemius правят и онлайн анкети, с които установяват демографския профил на аудиториите. Използва се метода на поп-ъп (pop-up) анкетите, при който те се появяват в отделен прозорец, през определена стъпка, генерирайки по този начин статистически случайна извадка от потребители. По същество това съвпада с методът, който някои сайтове използваха и преди, за да измерват аудиторията си. Разликата е, че двете агенции работят с огромни извадки, които достигат до 40-50 000 души. Така те успяват да гарантират представителност и за най-малките сайтове, които следят. Технологията отново е базирана на cookies и позволява веднъж попълнили анкетата на който и да е от измерваните сайтове, да оставяте дигиталния отпечатък с демографските си данни на всеки друг сайт, който посещавате и дадената агенция следи. Например вие влизате на dnevnik.bg, системата ви засича. Ако попълните анкетата, в която споделяте пол, възраст, образование, онлайн навици...системата запомня и портрета ви. След това, когато влезете на regal.bg или pipe.bg, системата ви разпознава и директно "отнася" данните ви и към профила на аудиторията на другия сайт. Каква е важната разлика? Оказа се, че именно опосредстващото звено между човека и мрежата е ябълката на раздора. Дали говорим за компютри, или за хора? Дали измерваме програми(браузъри) или потребители? Дали можем да изчислим потребителите, чрез браузърите? Тези въпроси, които преди сякаш никой не си задаваше изведнъж се намесиха в данните за българския интернет и пуснаха духа от бутилката.
Пред изследователите на интернетаудитории има няколко основни проблема:
1. На практика в интернет влиза програма (браузър), а не човек. Така те засичат програмата, а не човека.
2. Уникалните идентификационни файлове (cookies), лесно могат да бъдат изтрити от всеки потребител. И понеже броячите на посещения се основават именно на тези файлове. ако всеки ден триете своите cookies, в месец от 30 дни, вие ще бъдете преброен като 30 различни потребителя на даден сайт.
3. Понастоящем голяма част от потребителите използват повече от един компютър. Например един на работа и един вкъщи (понякога
и повече). Така две кукита (cookies), представляват всъщност един реален човек, но двама отделни в данните от броячите. А. На един компютър могат да работят повече от един човек (типичен случай с домашните компютри). Така "зад" едно cookie стои повече от един човек. Същото се случва и когато по едно и също време няколко души гледат един сайт на един компютър.
5. Всеки използван браузър получава отделно cookie. Ако например използвате Internet Explorer и Mozilla Firefox за да влизате в интернет, вие ще бъдете преброени два пъти в данните. Ако го правите на работа и вкъщи, вие ще бъдете преброен като четири различни потребителя, докато всъщност сте един човек. Ако използвате повече от два браузъра числото, разбира се, нараства. Очевидно е, че измерването на интернет аудиториите е предизвикателство. Ето как се опитват да се справят с него двете агенции на българския пазар.
Gemius Според изследователите от агенцията, чрез използването на сложни математически изчисления те успяват да преобразуват браузърите в реални хора. За целта те използват ноу-хау, чрез което успяват да се справят с изтриването на cookie файловете, които някои потребители практикуват. Така независимо дали сте трили своите cookies всеки ден през месеца, вие ще бъдете преброени само веднъж в статистиката на посещенията. По този начин се елиминира част от изкривяването на данните. Освен това демографските данни се претеглят през данни от класическо социологическо изследване, което се прави от друга агенция (не през интернет, а с интервю "лице-в-лице"), и което дава профил на интернет потребителите в България. Целта е да се елиминира влиянието на факта, че никой не покрива всички интернет сайтове с изследването си. Според изследователите от агенцията е възможно демографските данни само от онлайн анкетите да изкривяват картината, докато Nielsen От Nielsen не преизчисляват cookies. Според тях триенето на cookie файловете (т.нар. cookie deletion) e по-малкото зло, а другите проблеми (които сте прочели no-горе и които са познати под термина cookie duplication) внасят далеч по-сериозни изкривявания и с настоящите използвани средства и методи не могат да бъдат решени. Освен това Nielsen не претеглят данните от изследванията си. От агенцията твърдят, че са правили много опити да изчислят средни тегла, през които да преизчисляват данните за сайтовете, за да достигнат до реалния брой хора. При пробите им обаче се е оказало, че винаги някои сайтове са облагодетелствани от преизчислението, а други са ощетени. Затова изследователите са стигнали до заключението, че е по-добре да оставят числата в чистия им вид, за да няма ощетени сайтове. В крайна сметка от агенцията не преобразуват браузърите до уникални потребители (хора), а говорят просто за "уникални браузъри" в данните си. Те твърдят, че метри ката в системата им, която в максимална степен елиминира изкривяванията е "Среднодневен брой уникални браузъри", които посещават даден сайт. Според тях в рамките на деня изкривяващите фактори (същите, изброени по-горе) са с най-малко въздействие. Две неща са очевидни. Първото е, че двете агенции използват методология, която има общо начало (базирана е на броенето на cookies), но се разделя в две съвсем различни посоки след това. Второто е, че нито една от двете не решава всички проблеми, описани в подточките от а) до е) по-горе в статията. Освен това в системата на Nielsen сайтовете са категоризирани. Това означава, че когато извличате данните, имате удобството да можете да гледате сравними неща, ако искате да съизмерите показателите на сайта си, с тези на конкурентите си. Нелогично е например сравнението между един новинарски и един сайт за запознанства. Различното естество на информацията и предназначението на двата сайта, предполагат напълно различен начин на поведение на потребителите. Предполага и различна структура на самата аудитория. В системата на Nielsen категориите са създадени и потребителите на информацията, не могат да разместват сайтовете между различните категории и подкатегории. В системата на Gemius пък това е възможно. От една страна това създава известна гъвкавост, защото всеки може да класифицира отделните сайтове според собственото си виждане. От друга обаче, това изисква от потребителите сами да създават категории, подкатегории и групи, което отнема време (първоначално усилие, резултатът от което лесно се записва във файл, който може да се използва след това) и изисква определени експертни познания във връзка със самото категоризиране на сайтовете в интернет. Друга разлика е, че в системата на Nielsen имате достъп до данните за целия пазар онлайн и по всяко време, докато в системата на Gemius онлайн можете да виждате данните само на собствените си сайтове. Там данните за целия пазар се обработват и произвеждат в месечен файл. Колкото повече, толкова повече Прословутият израз на Мечо Пух добре отразява ситуацията в момента. Образно казано, от положение на дефицит преминахме към положение на такова изобилие, че сега се налага да се справяме и с него. Наличието на толкова информация поставя предизвикателство пред изследователите и анализаторите на българския интернет, които за първи път разполагат с относително цялостна картина. Холистичният поглед обаче не е лесен, защото предполага различно осмисляне и хората, които работят с данните вече го усещат. Въпреки всичко, едва ли има някой, който да е недоволен от наличието на повече и по-задълбочена информация за мрежата. Сега вече знаем, че голяма част българските интернет потребители са млади и образовани хора. Хора с широки интереси и възможности, далеч по-големи от тези на средния гражданин на страната. Знаем, че студентите и учениците съставляват съществена част от интернет населението, но и че много от потребителите в мрежата са с месечен доход над 800 лв. С други думи, хората в интернет бизнеса вече са наясно за кого работят, рекламодателите - кого таргегират. А това гарантира по-голяма ефективност на рекламните послания.
***
Категории сайтове в системата на Nielsen Online
Забавления
Портални сайтове
Общности
Интернет услуги и телекоми
Автомобили
Новини и информация
Семейство и стил на живот
Спорт
Търсене
Недвижими имоти и апартаменти
Познание, образование и кариера
Бизнес и финанси
Компютри и електроника
Електронна търговия
Специални случаи
Пътувания и туризъм
Корпоративна информация
Екзит страници
***
Пъблишърите, които участват в метриките
* Към края на юли 2008
Nielsen Online
АБ
Атол Медиа
бТВ
Голдън Пейджис
ДарикУеб
Диджитъл Медиа Груп
Икономедия
Инвестор.БГ
Колор България
Медиа Група 24
Мейл.БГ
Нет Инфо.БГ
Резон Медиа
Санома Блясък България
Уеб Граунд
Уеб Медиа Груп
Gemius
Аз Медиа
Бизнес Нетуърк Груп
bТВ
Дарик Уеб
Дир.бг
ДМГ (kaldata.bg)
Е-волюшън (sladur.bg и др.)
Икономедиа
Имоти
Инвестор.БГ
Ипо.бг
Неоген
Призма вижън
Уеб Граунд

понеделник, 1 септември 2008 03:54:38