Игри на влияние

Дневник Как да инвестираме в реклама и PR - 26 стр.
Игри на влияние

Зорница СТОИЛОВА

Или какво всъщност представлява лобистката дейност и какво трябва да знаете, за да я прилагате успешно в комуникацията си с държавните институции Потънали в огромните кожени кресла на лоби баровете в престижните хотели на D.C. Говорещи по-тихо от потракването на кубчетата лед в чашите, обвити от дима на пурите. Почти безшумни, почти невидими. Така, както е най-добре да си свършат и работата. Това е визуалното клише за лобистите. В САЩ хората, които се грижат да защитят бизнес интереси пред властта, много често са възрастни и влиятелни. Докато довършвах този текст, излезе новината за поредния бивш щатски сенатор, който е регистриран катлобист. На 79 години. Защото, за да си успешен в лобирането, трябва да имаш опит и контакти. "Лобистите знаят, че трябва да представят информацията по достоверен начин. В противен случай те губят доверието, а ако загубят доверие, губят достъп. Ключът към успеха на един лобист е достъпът", казва Марк Малъри, сенатор от Охайо. Употребата на думата "лобизъм" в българските медии рязко се повиши, откакто България е член на Европейския съюз. Може би защото, всички осъзнаха, че европейското законодателство оказва наистина огромно влияние върху живота и >>> за да общуват с властите по проблеми, които засягат техния бизнес. Лобизмът вече не само се превръща в естествена част от парламентарния процес и сериозна професия, но и в редица страни е законово регламентирана дейност. Често обаче липсва разбиране какво представлява тази дейност и защо е необходима. В медиите се разпространява представата за лобистите като мистериозни личности, които използват тайни трикове, за да моделират посоката на обществената дейност. Това се дължи донякъде и на факта, че добрите лобисти никога не търсят публичност и влиянието, което те оказват, се случва на закрити врати. А и нерядко се смесват понятията лобиране, Public Affairs и Public Relations, което също допринася за възникване на недоразумения и негативно оцветяване на тази професия. "Лобистката дейност е да представиш и защитиш идеи и аргументи пред институциите, които взимат решения, както и пред всички заинтересувани страни с цел постигане на политически компромис, който да вземе под внимание проблемите и интересите на бизнеса", изчерпателна е в своето определение Меглена Михова, старши акаунт мениджър в ЕРРА SA Partnership, специализирана консултантска агенция, базирана в Брюксел. Ако Вашингтон е наричан "лобисткият цирк" на Америка, то именно Брюксел пък е европейският център на лобизма. Там в момента са разположени над 200 професионални лобистки компании, над 4000 групи по интереси и около 15 000 лобисти. Всички те представят интересите на различни компании, търговски камари, неправителствени организации, индустриални сдружения и асоциации и международни организации пред администрацията на ЕС, евродепутатите и политиците, от които зависи политическият процес в общността. "Медиите наричат разни хора лобисти, които всъщност не са лобисти, а най-обикновени брокери на влияние. Това няма нищо общо с лобизма като такъв", смята мениджърът "Връзки с обществеността и правителствените институции" в Kraft Foods Иванка Джолева-Миниоти. Според нея лобизмът е там, където се срещат частният интерес на една индустрия и публичният, обществен интерес, а лобистите са мостът, който създава доверие между компаниите и законодателя. "Имах един преподавател в университета, който казваше, че цялата работа в лобизма е да си сложиш сутрин костюма и да отидеш да говориш с хората от институциите, а след това да отидеш във фабриката, да си сложиш дънките и да говориш с производителите. Виждаш, че те не общуват на един език и просто правиш превод, защото те имат общи цели, общи задачи, могат да се постигнат много договорености, но просто никога не са седнали да си говорят. Лобистът е този, който приближава двете позиции." It's all about information Казват, че съществуват две основни лоби култури: едната е северната, която се основава на обмяната на информация, и другата е латинската, където най-важно е да познаваш правилните хора и да имаш здрав стомах, за да обядваш и вечеряш с тях. Истината е може би някъде по средата, но предоставянето на полезна информация е едно от основните задължения на всеки лобист. Много често чиновниците в администрацията нямат достатъчно познания по нови проблеми, които засягат бизнеса. За да бъде представено пред тях дадено виждане или теза, е необходима аргументация, базирана на факти. "За да се изгради стратегия и аргументи, е необходима сериозна аналитична работа", обяснява Меглена Михова и допълва, "това се състои главно в намиране на информация, анализи, разговори с различните заинтересовани страни - евроинституциите, асоциации, неправителствени организации и т.н". Тя уточнява, че много често им се налага да дават на своите клиенти правни съвети и съвети по мениджмънт, за да им осигурят познания за европейското законодателство. Важно е обаче и как ще бъдат представени фактите и аргументите. Специалистите съветват да се подберат аргументите, които биха били по-убедителни пред всеки събеседник, и да не се подценяват тези на опозиционната страна. Необходимо е още да се намери подходяща причина или случай, за да се подаде информацията и да се планират последващи действия.
В същото време обаче процедурите по вземане на политически решения все повече се усложняват, особено на европейско ниво, тъй като все повече членове вземат участие. "Да познаваш правилните хора е добре, но не е достатъчно", смята Меглена Михова от EPPA Partnership, "това е отживял подход, който не взема под внимание сегашната политическа реалност - процесът на вземане на решения е основан на намиране на компромис между всички заинтересовани страни." Тя оценява успешната лобистка дейност като способност да се ориентираш в европейското законодателство, институции, процедури, да анализираш сложната политическа среда и да умееш да изграждаш солидни аргументи в подкрепа на казуса, който защитаваш. Партньорството прави силата Именно сложната политическа реалност е една от причините компаниите да търсят добри партньори с общи интереси, с които да лобират заедно. Не случайно на национално и международно ниво съществуват много федерации и международни организации, чиято задача е да защитават каузите на своите членове. Така например единствената българска организация, която участва в доброволния регистър на Европейския съюз за представителите на интереси, Софийската търговско-промишлена камара, представлява именно такова обединение на компании. Президентът на организацията Георги Чернев обяснява, че именно ангажиментът им към защитата на интересите на членовете е мотивът им да се включат в европейската листа на лобистките организации. Всяка седмица в камарата получават информация от ЕС, за това кои въпроси и проблеми се обсъждат и дискутират и те съответно предават тази информация на фирмите, които представляват. "Преди нещо да стане директива или регламент, нашите фирми чрез нас получават информация в каква посока се движат нещата, преди да станат императивни. Ние им даваме хоризонта, перспективата", обяснява Чернев. Иванка Джолева-Миниоти от Kraft Foods също разкрива, че лобистката стратегия на мултинационалната компания включва именно участието в различни асоциации и браншови обединения, където те дават гласност на въпросите, които ги интересуват. Тя дава пример с една успешна лобистка инициатива. която са реализирали в рамките на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) пред Министерството на финансите и Агенция "Митници" - премахването на акциза върху кафето. "На една от работните групи казахме, че смятаме, че акцизът върху кафето не само не допринася към бюджета, а по-скоро съсипва пазара, и КРИБ подкрепи тази позиция. {Председателят на конфедерацията} Иво Прокопиев (един от издателите на "Дневник" - бел. ред.) написа едно писмо до бюджетната комисия и до всички институции от името на КРИБ и на вносителите и производителите на кафе и чрез членството ни в една професионална организация успяхме да уредим множество срещи с институциите", разказва Миниоти. "Просто седнахме на масата и те видяха, че това, което ние казваме, е съвсем логично", продължава тя и допълва, че според нея именно в това е смисълът на лобизма - да се чуят различните гледни точки. "Нито веднъж не сме вечеряли или обядвали с никого от Министерството на финансите, дори не сме се срещали с министъра Пламен Орешарски, с никого не се познавахме, просто заедно с КРИБ
отидохме на няколко срещи, където те седяха и ние седяхме отсреща и всеки си казваше позицията." Това, което осигурява добрата развръзка на казуса според мениджъра "Връзки с обществеността" на Kraft Foods, e сериозността, с която представителите на властта са се отнесли към случая. Законен лобизъм И ако в България успешни и добри практики в лобистката сфера тепърва набират скорост, то в редица държави в Европа и по света вече има нормативни правила и етични стандарти, които регламентират професията. Така например в САЩ от 1995 г. лобистките групи във Вашингтон трябва задължително да се регистрират и да оповестяват публично своите приходи и разходи. А законът, който дава ясна и точна дефиниция на понятието "лобист", на дейностите и контактите на лобистките групи се нарича Lobbying Disclosure Act. В Европейския съюз обаче все още се дискутират въпросите дали трябва да има регистър за лобистите, дали да бъде задължителен или доброволен и до каква степен лобистките групи трябва разкриват източниците на своето финансиране. Но в редица европейски държави като Германия, Полша и Литва вече има такава нормативна база, а в процес на обсъждане са и законопроекти в Словакия, Унгария, Ирландия. Законите за лобизма в тези страни в голяма степен се основават на американския модел на задължително регистриране и разкриване на информация от лобистите. В Германия например всяка година Бундестагът публикува списък на всички лица и организации, които искат да изразяват позиции и мнения по законодателни въпроси. В България такъв нормативен акт предстои да бъде приет в есенната сесия на парламента, след като вече бяха обсъдени три различни законопроекта. Представителите на бизнеса подкрепят идеята за подобен закон, но са по-скоро скептични към цялостната интерпретация на тази дейност. "За съжаление в България лобирането се свързва с това да се покажат на светло едни пари, които са се давали от бизнеса на политиците на тъмно", обобщава ситуацията президентът на Софийската търговска камара Георги Чернев и продължава: "Смята се, че чрез лобирането ще е ясно кой какви пари дава и на кого ги дава. Лобизмът означава и активност на тези, които взимат решения. Сега депутатите седят и чакат някой да даде 2 млн. евро, за да защитават интерсите му в парламента." Иванка Джолева-Миниоти застъпва позицията, че преди да се стигне до гласуването на закон за лобизма, трябва да се отговори на въпроса кой от двата модела - европейския или американския - следва да бъде приет. Кой е най-подходящ за българските условия и какво се цели чрез него. Тя подкрепя доброволния европейски модел, но също така е поддръжник на тезата за саморегулация и следване на етични стандарти от страна на самата индустрия. "Когато законодателите виждат, че съществува една нормално работеща среда, в която компаниите поемат ангажименти и ги изпълняват и се саморегулират, тогава намалява нуждата те да регулират и да създават законови рамки", обяснява тя. Меглена Михова от европейската консултантска агенция EPPA Partnership се съгласява: "Въвеждането на добра и етична професионална практика в България е наложително. Това ще помогне значително на добрия имидж на професията в България."
***
Коя лобистка стратегия е най-подходяща за вашия казус? директно присъствие в държавните институции (когато бизнес лидери вземат политически мандати] индиректно присъствие (когато бизнес лидери поддържат контакти с политици; организациите имат "приятели" в политическата система, бизнесът осигурява асистенти на тези, които взимат решения] когато отделни компании се обединяват във федерации, за да защитават заедно интересите си когато федерациите си осигуряват места в работни групи и комитети организации или федерации наемат специализирана лобистка компания да защитава техните интереси
***
Всеки се опитва да лобира:
1. компаниите и организациите пред държавни институции
2. държавни институции пред други институции
3. държавни институции пред организации
4. федерации пред държавните институции
5. потребителите пред държавните институции
6. известни личности пред държавните институции
***
Полезни връзки
http://wvvw.aUer-eu.org/en/news/2008/06/23/one-step~forward-two-steps-back-new-commission--eu-lobby-regis-ter-weak-and-unbalan Алиансът за прозрачност и етична регулация на лобизма е коалиция от 160 граждански обществени групи, търговски обединения, консултантски агенции, които следят за демократичността на вземането на решения в рамките на ЕС http://www.worstlobby.eu/2008/ тук можете да прочете примери за най-лоши лобистки практики, които са били използвани в Европа http://www.epaca.org/TOBa е страницата на Европейската асоциация на консултантските агенции по Public Affairs
***
Защото лобистът трябва да придружава, води и забавя процеса на вземане на решения. А това включва да се отговори на следните важни въпроси: Кога е правилният момент да отправиш посланието си? Към кого трябва да се обърнеш по въпроса, който те касае? (националните власти или европейските или местните) Кой в какво е компетентен и за какво отговаря? Какъв е балансът на силите вътре в самите институции? Каква е точната процедура по вземане на решенията?
***
"Да познаваш правилните хора е задължително, но и да следиш развитието на политическите процеси, да знаеш към кого да се обърнеш по твоя въпрос"
обръща внимание Иванка Джолева-Миниоти. Според нея най-същественото е да познаваш механизмите на работа на институциите, за да можеш да предвидиш последствията отдадена законодателна рамка, която те касае като бизнес организация.
***
Как възниква терминът лобизъм?
Терминът лобиране възниква през XIX век, когато осемнайстият президент на САЩ Юлисис Грант се срещал с много хора в лобито на "Уилард хотел" във Вашингтон, които го молели за услуги или да дискутират различни въпроси.
***
Популярни определения за лобизма Businessdictionary. Com Дейността на оказване на влияние върху бизнес и държавни лидери да създадат законодателство или да проведат действие, което ще помогне на дадена организация Световен речник по маркетинг и реклама на Волфганг Кошник Лобирането е стремеж да се повлияе на законодателите да се прокара даден закон. Филип Котлър пък го нарича "маркетинг на компанията в сферата на законодателния пазар".
***
BBC
В наши дни терминът лобиране се отнася по-специално към дейността на частни компании, които биват наемани от организации, за да представляват техните виждания пред парламента чрез различни похвати - организирайки срещи, протести или осигурявайки информация.
***
U.S. Cenate
Лобирането е практиката да се опиташ да убедиш законодателите да предложат, приемат или осуетят дадена законова рамка или да променят съществуващ закон. Лобистът може да работи за група, организация, индустрия и да представя информация по различни законодателни предложения, защитавайки интересите на своите клиенти. The Lobbying Disclosure Act от 1995 година утвърждава критерии за определяне на това кога една организация трябва да регистрира свои служители като лобисти.

понеделник, 1 септември 2008 03:58:34