(Не)възможната цифрова свобода

Дума - 9 стр.
(Не)възможната цифрова свобода

Калина ЙОТОВА

Независимостта на киберпространството е поставена под въпрос чрез заплахата на интернет цензурата
Всичко в публичното пространство може да се измери, а при наличие на ресурси и воля - и да се управлява.
Тодор Петев, "Теории за масовата комуникация"
В наши дни вече никой не размишлява върху тласъка, който интернет даде на човешката цивилизация и значението му за информационната революция. Дискусиите назовават зависимостите от всякакъв характер, възникнали в процеса на формиране или вследствие на това явление, обсъждат се лостовете му на и за управление и степента на цифровизация на "реалния живот". Защото достъпността, без оглед на възраст, пол и обществен статут, превърна виртуалната среда в дълго жадувана трибуна; в място, където да се открие скритото; в една необходима демократична среда, в която човек е едновременно потребител и активен създател. Но и на тази алтернатива, често в разрез с официалната позиция на властите, с общоприетите норми или с медийно конструирания публичен дневен ред, бързо й бе надянат хомот по начина, по който се обуздава най-сигурно четвъртата власт - като се отвори вратата на цензурата. Не просто власт на медиите или медиите на властта, а контрол върху достъпа до информация във всичките й аспекти. Ограничаване на свободата на словото чрез явни и скрити забрани и съответните наказателни санкции. Една свобода, която се дава, ала и се отнема, особено ако се отнася до екстремизъм и опасна пропаганда, но и... инакомислие.
Контролът върху личната позиция е както удар по медийния плурализъм, така и в ущърб на обществото щом се прилага в условия на неясни правила и липса на регулация. Затова когато държавата и институциите се намесват, деликатността на ситуацията се изостря. През годините стана ясно, че саморегулацията в интернет невинаги е достатъчно ефикасна, но стремежът на органите на властта да си възвърнат контрола върху знанието в някои части на света буквално излиза извън контрол. Работната дефиниция за т. нар. управление на интернет гласи: "Интернет управлението е развитието и прилагането от страна на правителствата, частния сектор и гражданското общество, в съответните им роли, на споделени принципи, норми, правила, процедурите по вземане на решения и програми, които оформят развоя и употребата на интернет". Тази формулировка е очертана от Работната група за управлението на интернет към ООН (WGIG) в доклада на структурата от юли 2005 г. Доколко "държавният надзор на мрежата" се вписват в рамката, свидетелстват постъпките на правителствата и редица доклади по темата. Такова е изследването на цензурата в световната мрежа, проведено от проекта за мониторинг на интернет филтрирането Open Net Initiative (www.opennet.net) през 2007 г. Експертите са констатирали, че сред хилядите анализирани страници, поддържани от 120 доставчици, в цели 25 от 41 държави, в които е извършено изследването, има намеса. Оказва се, че наред с уебстраници са блокирани и услуги като програмата за чат и телефония Skype и картографската услуга Google maps. В същото проучване се казва, че голям брой европейски страни и американски щати не са били включени в тестовете за оценка на филтрирането, защото там по-скоро частният сектор налага цензура, отколкото държавата. Коментаторът на Би Би Си Бил Томпсън споделя, че в Съединените щати регулацията е оставена в ръцете на компании, които не са склонни да рискуват, като популярните социални мрежи MySpace и Facebook. Те упражняват правото си на цензура и ограничават публикациите на потребителите по-скоро в полза на търговията, отколкото на Първата поправка, отбелязва Томпсън. От друга страна обаче, през август миналата година Конгресът на САЩ одобри законопроект, който предвижда подслушването на телефонни разговори и интернет комуникации без съдебна заповед. Тогава Белият дом извади картата за националната сигурност. Друга любопитна подробност от пъзела на теорията на конспирацията е публикацията на британския вестник "Гардиън" от януари тази година, която обвърза капиталовия фонд "In-Q-Tel" на ЦРУ с притежанието на Facebook. Поредната кибер сплетня пък забърка популярния сайт с евентуалната му продажба на мормонската църква на Исус Христос на светиите от последните дни - слух, за който се твърди, че е безпочвен.
През юни т. г. друга медийна форма - мрежовите дневници (блогове) също разбуни духовете заради намеренията на Европарламента да й наложи законов контрол, който заплашва да ограничи свободата на словото. Инициативата е на депутата от ПЕС Мариане Мико. Тя смята, че "потребителите продължават да са много доверчиви към блоговете, които все още се разглеждат като прями. Те трябва да останат такива и затова се нуждаем от знак за качество, от разкриване на това кой наистина пише и защо". В доклада прозира схващането, че "блогърите не се възприемат като заплаха", но "да си представим групи за натиск, професионални интереси или всякакви други формирования, използващи блоговете, за да предадат посланията си. Блоговете са мощен инструмент и могат да представляват напреднала форма на лобизъм, която от своя страна може да се разглежда като заплаха", допълни германският либерал и евродепутат Йорго Хацимаркакис. Блогосферата изригна в защита на личната позиция и обществения дебат. А в страницата на ЕП бе публикувано, че докладът предстои да бъде гласуван в пленарната зала. По данни на Ресурсния център за медийно право в Ню Йорк само в Съединените щати от 2004 г. насам се разглеждат 159 дела от граждански и углавен характер. Седем случая са приключили с присъда в полза на ищеца, отсъждайки общо тези блогъри да платят 18,5 милиона долара. Множество други законови мерки не довеждат до процес. Много активно на помощ на блогърите се стичат международната организация Electronic Frontier Foundation (www.eff.org) и проектът Citizen Media Law Project (www.citmedialaw.org), филиал на центъра "Бъркман" към правния факултет на Харвард. Заедно те предоставят подробни юридически ръководства за блогъри и им помагат да получат правни съвети. CMLP поддържа и база данни с всички дела, водени срещу списващите електронни дневници. Сблъскват се с добре познатото от печатните медии - обвинения в клевета, защита на авторското право, нарушения на личното пространство. От 15 март 2009 г. и в България предлагащите съобщителни услуги по интернет трябва да съхраняват данни за това кой кога е бил в интернет и с кого е комуникирал (Наредба № 40 от 7 януари 2008 г., обн. ДВ. бр.9 от 29 Януари 2008 г.).
Контролът върху интернет е обект на изследване и от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В миналогодишния доклад на ОССЕ "Управление на интернет" се споменава, че държавите, които вече са наложили цензура в мрежата или се опитват с всички средства да го направят, са двадесет. Сравнително малкият им брой се дължи на чисто технически проблеми. Освен традиционно споменаваните Китай, Иран, Беларус и Узбекистан в неудобната класация бе включена и Грузия. Цензурата в Китай е широко дискутирана, а най-голямото спортно събитие за 2008 г. - олимпийските игри в Пекин - наля още масло в огъня. Ограничението (или "Великата китайска защитна стена") да се търси нещо с думата "Тибет" и невъзможността да се отвори сайтът на "Амнести интернешънъл" бяха надминати от предупреждението на фирмата за софтуерна сигурност PGP Corp., че посетителите на олимпиадата трябва да внимават и за сигурността на информацията, която внасят на собствените си компютри. Журналистите и гостите, носещи лаптопи и клетъчни телефони, можели, без да искат, да предоставят на китайските служби за сигурност достъп до своите контакти и бизнес планове. Експертите предупредиха, че участниците в протибетските протести в чужбина са се оказали под софтуерна атака от страна на силите за сигурност в опит да се определи самоличността на техните съмишленици в Китай. В Поднебесната империя отдавна ползват технологии, които филтрират съдържанието на интернет. Съответно потребителите нямат достъп не само до порнографски страници, но и до сайтовете с опозиционна насоченост. Десетки, пристъпили забраната, се озовават в затвора. Някои експерти дори са на мнение, че американски IT корпорации разработват най-ефикасните софтуерни системи, които подпомагат Пекин в цензурата. "Майкрософт" и още няколко американски компании бяха обвинени за помощта, оказана на китайското правителство за цензуриране на материали в мрежата. В края на февруари т. г. вече оттеглилият се президент на "Майкрософт" Бил Гейтс обяви пред студенти в САЩ: "Опитите на държави като Китай да ограничат размяната на информация в интернет са обречени на провал". Няма глобална опасност някой да ограничи потока на свободното слово. Просто никой не може да контролира мрежата подчерта той. По думите му ограниченията ще се отразят негативно върху бизнес дейността, което означава, че комерсиалните сили ще се борят против цензурата. "Ако една държава иска да има развита икономика, то тя трябва да отвори интернет", допълни Гейтс.
Туркменистан обаче стига още по-далеч със забраната да се използва глобалната мрежа в домашни условия. Освен че информацията се филтрира строго, на потребителите е позволен достъп до уебпространството само от интернет кафетата. Властите в Иран също са констатирали, че редица другомислещи се изявяват активно онлайн. Това е породило цензура на блоговете и затваряне на сайтове. Иранският публицист Моджтаба Саминеджад например е хвърлен в затвора, тъй като поместил в интернет материал, в който властите съзряли нападки срещу исляма.
В доклада на ОССЕ се изтъква "противоречивият и неясен" характер на грузинските закони, засягащи интернет. Според анализаторите те позволяват "незаконно да се ограничава свободата на словото". Медийни експерти в Тбилиси поясниха, че грузинският закон за интернет е приет още преди "революцията на розите" и през последните години не е променян. Въпреки очакванията за промяна в положителна посока скорошните събития доказаха точно обратното. Надеждите бяха попарени от военното измерение на руско-грузинския конфликт. Помощник-държавният секретар на САЩ Матю Брайза заяви, че спирането на излъчване на руски електронни медии на територията на Грузия "не съответства на основните принципи на демокрацията". Той призна, че не знае какви цели е преследвал грузинският лидер Михаил Саакашвили, "отрязвайки каналите и достъпа в интернет", като същевременно определи като незаконно присъствието на руски войски в Грузия. В същото време 12-годишната осетинка Аманда Кокоева от Сан Франциско преобърна представите от информационната война около конфликта в Южна осетия, като пряко в ефира на Fox News благодари на руснаците за помощта им. Стъписаният водещ обяви прекъсване на ефира, а след паузата в заключение отбеляза, че "това е, което искат руснаците", завършвайки предаването с коментара, че във войната "нещата не са само черни или бели".
Русия не фигурира в доклада на ОССЕ, обаче там е отбелязано, че освен Великобритания, Испания, Норвегия, Италия, Ирландия и Унгария, Руската федерация също не е подписала допълнителния протокол на Съвета на Европа за проявите на расизъм и ксенофобия в киберпространството (CoE Recommendation 1543(2001). Поради дългата процедура по ратификацията, успехът на подобен тип регионални инструменти зависи от сътрудничеството на всички членове на Съвета на Европа. За сметка на това обаче Москва, по примера на Вашингтон, също се стреми към затягане на контрола над интернет. През април прокуратурата предложи поправка на закона, с който киберпространството да се подчини на правилата, важещи за печатните медии. Законовата рамка позволява всеки вестник, публикувал материал с екстремистко съдържание, да бъде затворен. Според АФП интернет е най-свободната медийна зона в Русия където почти всички телевизии и множество вестници са под официалния или неофициалния контрол на Кремъл. Но случаят с блогъра Сава Терентиев, който получи една година условна присъда заради острия си коментар по адрес на милицията (предлага да изгорят живи представителите на правоохранителните органи по площадите) през февруари 2007 г., смути интернет потребителите. Терентиев е признат за виновен по част 1, член 282 от Наказателния кодекс на РФ за възбуждане на ненавист, вражда или унижение на човешкото достойнство.
Но солидарност не липсва. Най-пресният пример в това отношение е акцията на близо 500 турски сайта, които затвориха в знак на протест срещу нарастващата цензура върху интернет. Тя наложи блокиране на достъпа от Турция до 853 сайта, включително популярния сайт за видеообмен YouTube. Турски съд блокира достъпа до YouTube през май заради клипове, обиждащи основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк. Съдилищата в южната ни съседка може да забраняват уебсайт по някое от осем различни обвинения, сред които детска порнография, обида срещу Ататюрк или насърчаване към самоубийство. Това, което предизвика реакцията, е фактът, че почти всяко оплакване в съда води до блокиране на сайт. YouTube се превърна в символ на киберцензурата в Турция, след като няколко пъти беше блокиран за обида срещу "бащата на турския народ". Сайтът няма свое представителство в Турция. От централата на YouTube отказаха да открият такъв офис под аргумента, че не е турска фирма и не е необходимо да се подчинява на турското законодателство.
По-рано тази година международната неправителствена организация "Репортери без граници" (www.rsf.org) съобщи, че през 2007 г. над 2600 сайта са били затворени или е бил ограничен достъпът до тях, а 62 кибердисиденти са хвърлени в затвора. За голямо съжаление подредбата "Врагове на интернет" е набъбнала с две нови попълнения за изминалите 12 месеца. Етиопия и Зимбабве са се присъединили към другите в "черния списък" на организацията - Беларус, Мианма, Китай, Куба, Египет, Иран, Северна Корея, Саудитска Арабия, Сирия, Тунис, Туркменистан, Узбекистан, Виетнам. Организацията изготвя и допълнителен списък с 11 държави "под наблюдение" - Бахрейн, Еритрея, Гамбия, Йордания, Либия, Малайзия, Шри Ланка, Таджикистан, Тайланд, Обединените арабски емирства и Йемен. За разлика от "враговете" тези страни не пращат в затвора блогъри и не налагат масова цензура на интернет. Но са силно изкушени от подобна възможност и често се срещат злоупотреби, посочват от "Репортери без граници". В много от въпросните държави има закони, с които да запушат устата на киберпространството, ако пожелаят.
Самото понятие "ограничаване на свободата на словото" обаче се тълкува различно в различните страни. Според проучване на американски аналитици от компанията Pew Internet година след терористичните атаки от 11 септември 69 на сто от хората в САЩ нямат нищо против цензура в мрежата, ако действията на правителството помогнат да бъдат предотвратени терористични акции. Нещо повече, почти половината американци смятат за допустимо и наблюдението на електронната кореспонденция, на разговорите в чатовете и прочее. От друга страна, едно скорошно изследване, цитирано от АФП, сочи следното: близо 60% от руснаците считат, че държавата трябва да цензурира медиите, които според тях са източници на дезинформация, насилие и вулгарност. 58% от анкетираните смятат, че е необходима цензура, 26% са на мнение, че тя е "абсолютно необходима", сочи проучване на Руския център за изследване на общественото мнение. Една четвърт от руснаците мислят, че цензурата не е необходима. Сред тях само 8% са на мнение, че тя абсолютно не е необходима, сочи проучването. Двадесет и осем на сто от руснаците са категорични, че държавата не упражнява цензура, а 8% са убедени, че такава съществува. Една пета от анкетираните считат, че има цензура, но тя е тайна, а 20% мислят, че тя не засяга всички медии.
Така самото понятие "свобода на словото" придобива малко по-друг нюанс, дори когато става въпрос за световната мрежа. В цялата тази противоречива среда остава да намерят място думите на полемичната фигура Бил Гейтс, или поне един важен фрагмент от тях: "Няма глобална опасност някой да ограничи потока на свободното слово. Просто никой не може да контролира мрежата".
Текст под снимка
Активисти от организацията "Амнести интернешънъл" издигат "Белината китайска защитна стена" в знак на протест срещу цензурата в "Поднебесната империя".

понеделник, 1 септември 2008 03:42:57